***

Отпивай ме на глътки
тъмна до забрава.

По приказна от цвят разтворен.
По  сочна от  разлистена смокиня
потънала в  самотен мъжки стон,

разсечена на четири половини.

Две педи над простора на простора,

две педи над  приливаща вълна,
по мраморна от мигновение

от блян изгарящо по ветровете.

Отпивай ме на глътки.

Бездната е сладост.

Най черната фантазия на мрака.

Капка лудост,

проникнала в недрата на страстта.

По алчна от греховна тишина,

в която похотта говори.

Отпивай ме.

В най чистите води на Рая,

през пустините преминал,

преди да се отдалечиш от мен

ти необятен извор
от нестихващи възторзи...