Шепоти

Думи неизречени

отронени във шепотност

кладенец с вода мълчана

кръстопът насред надеждите,

пред портите на девет ада.

Най бездиханното укритие,

на дъното в галактика от метеори,

в нереалността на изгрева,

заключен във пастта на две Горгони.

На границата на смъртта,

където мрака коленичи,

в любовната ми суета,

невинност моя,

късче от коприна...

Във забранения престол на гордостта,

ефирна струна на душа целуната,

в най чистия проблясък на нощта,

проплакал след безброй безумия...

Загадъчен престол над морски бряг,

вълни седефени във драконово време,

как ти любов изгряваш всеки път,

разпъната на кръст все тъй

между предателства и думи...