Дойдох тъй просто. От умора.
Поспрях за миг и те
видях.
На хълма, под черешата приливаща,
от пролетен възторг и
красота.
Ветрец сребрист във
клоните жужеше,
с крилата на блуждаещи мечти,
от чашите невидими
нектар струеше,
по устните се стичаше стихия от искри.
Изпивам дъхавият ореол от влажна ласка.
В миражи днес пустинята блести.
Желанието ми – струя пясък,
в оазиса на болката се скри...
Няма коментари:
Публикуване на коментар