сряда, 30 април 2014 г.

Наивно

Дойдох тъй просто. От  умора.
Поспрях за миг и те видях.
На хълма, под черешата приливаща,
от пролетен възторг и красота.

 Ветрец сребрист във клоните жужеше,
с крилата на блуждаещи мечти,
от  чашите невидими нектар струеше,
по устните се стичаше стихия от искри.

Изпивам дъхавият ореол от влажна ласка.
В миражи днес пустинята блести.
Желанието ми – струя пясък,
в оазиса на болката се скри...


Няма коментари:

Публикуване на коментар