***

Понякога посоките се сливат.

Абсурда ме посреща в тъмното.

И самотата ми заспива тъжна.

Изгубила въпросите по пътя си.

                                                         

Във бездна от мълчания живея.

Такава преизподня непосилна.

Делят ни разстояния от време.

Присъда в сипкавия мрак от спомени.

Парчета от сълзите премълчани.

Във крайчеца на устните замръзнали.

Илюзии от срещи на разсъмване.

Разпънали на кръст сърцата ни.