Събудих се преди да съм заспала

Мъглива съм като протяжна сянка,

сънливо утро в мрачен ден,

щурецът цяла нощ на топло сред дървата,

редеше мъркащи акорди,

стар рефрен.

Събудих се преди да съм заспала.

Рояк светулки рееха се вън,

такива пеперудени раздумки,

прозрачни феи  в ден от нощ роден.

Усмивка съм. И ми прилича, зная.

Гръдта ми топличко трепти.

Поисках да се гушна във безкрая,

преди зората утро да роди.

Потънала във пясъчни мъгли

обличам бялата си дреха.

Във нишка вплитам радостта.

Сърдечно пак прегръщам някаква надежда,

от робството среднощно търся свобода.

Морето ме погали с дъх на зима.

Ветрецът пролетно развя крила.

Препънах се на прага пред манежа.

И влязох смело в цирка на света.