В мъглата

Мой тъжен демон

 изгорен във пепелищата,

среднощен гост бъди ми пак.

Проклятие от някого измислено,

вградено в сенките на моя свят.

Пречистен си през ада на забравата,

безмълвен вопъл в свят обледенен.

Страдание загнездено в прокобата,

на тежък жребий в рамка окован.

Съзирам там далеко във мъглата,

една окървавена длан.

Пронизана от болка във душата,

скърбяща като безотраден ден.

Съзирам мъката обречена,

печални нощни небеса,

Разпъната на кръст любов изстрадана,

готова на света да се даде.

Мой скитник от пустинята непозната,

неволно спрял пред моя праг,

прегръщам те душа за мен позната.

Разпъвам се на кръста си.

Без глас и без сърце.