Сега ме събуди

Родя ли се отново ще те срещна,

във моя свят от слънце вдъхновен.

Витрините понякога поглеждай.

Ще бъда там...
Като заря от ниви слънчогледови.

Там крия своето разпятие. Във Залеза.

Ще съм ти нужна както ти на мен.

Усмивката ми няма да е тъжна.

След мен ще тръгнеш  ли...
Ти мое изкушение...

Аз спомен съм. Какво си ти за мен?

Във праведния свят
на грешниците непорочни,

ще съм зачатие препускащо над бездни,

родило белия ми стих във мрака черен.

По устните ми ще се стича манна

която ти ще пиеш
вятър мой, смирен,

смокинови ще са мечтите ми.

Ще бъда лунна,

а ти до мен ще бъдеш звезден миг,
до мен...

Ще бъдеш стрък от изгревна надежда.

Сега ме събуди

във слънчогледа твоята лисица спи...