Сведете глава

Исках много да бъда възвишена,

да се гмурна с подводни крила,

на морето в дълбоката истина,

скрила толкова ярки слънца.

Исках звън от искрящи копита,

конник смугъл със златна звезда,

но се сблъсках с бруталната истина,

че човека е нищо в света.

Сляп за болката гневен израстък

гонил Бога от свойта душа

той сега е на прага съдбовен

преди края на  тази игра.

Сенки погубни мрака изплита

брули всякоя мисъл добра

този свят е клоака изгнила

пръска гибелна мъртва вода.

Живи рани облечени в ярост,

хищна яма събрала скръбта

диви похоти, ялови хора

краят идва...сведете глава...