Не прелетях
умирах бавно
крилата ми
по влюбени от всякога
се втурваха във други светове...
И тъй заключена
в пределите на времето,
в пределите на времето,
на сетната въздишка
тъмна смърт,
тъмна смърт,
летях
със поривите на сърцето си,
със поривите на сърцето си,
преминала оная бариера
пълна с скръб.
пълна с скръб.
Във дните ми
отвързани от вятъра,
отвързани от вятъра,
докосвах изгревна вълна,
душата ми си имаше и мигове,
в който си летеше сам сама.
Остана в мене любовта ми,
към това небе
покрито със звезди,
покрито със звезди,
по синия кипеж
превзел морето,
превзел морето,
по тези непристъпни висини.
Преди да бъда птица,
бях мечта
сега съм порив
открадната въздишка
леден дъх
остана къс небе...
Остана в мене...
Приведена над участта
прекланям се пред Теб...
Няма коментари:
Публикуване на коментар