понеделник, 11 ноември 2013 г.

Писмо до Бога

Не прелетях
умирах бавно
крилата ми
по влюбени от всякога
се втурваха във други светове...

И тъй заключена
в пределите на времето,
на сетната въздишка
тъмна смърт,
летях
със поривите на сърцето си,
преминала оная бариера
пълна с скръб.

Във дните ми
отвързани от вятъра,
докосвах изгревна вълна,
душата ми си имаше и мигове,
в който си летеше сам сама.

Остана в мене любовта ми,
към това небе
 покрито със звезди,
по синия кипеж
 превзел морето,
по тези непристъпни висини.

Преди да бъда птица,
бях мечта
сега съм порив
открадната въздишка
леден дъх
остана къс небе...

Остана в мене...

Приведена над участта
прекланям се пред Теб...

Няма коментари:

Публикуване на коментар