Скитник между звездите

Мъглоока сред звездите скитам,

губер от мъглявини постилам,

тънконога и безплътна,

сред вълни космически се взирам,

търся своя малък принц,

на четири планети.

Първата е в знака на възторга,

жив рубин със устни на девица,

толкова измамлива зеница

вперена във края на безкрая.

Втората е низ от маргарит,

в бяло е разцъфнал като мене,

може да е свръхестествен взрив,

черна дупка няма да поеме.

Третата е в смях по детски чист,

най- звънливия поток фреони,

някакъв божествен ейроглиф,

нареден във пасианса от неони.

На четвъртата планета те открих,

нямаше там рози, нито боабаби,

само две очи със лъч щастлив,

отразен във няколко вселени нови.

Принце малък, слушам песента,

на чакръка воден в земната пустиня,

и те моля твоят звънък смях,

да отеква на планетата ни жива.