Аз съм

Дива съм и ми отива,

палаво изтравниче в степта,

горска вила самовила,

клонче плачеща върба,

някаква светулка в ден дъждовен,

мачта на незнаен луноход,

приказка от сънища потайни,

плаха радост долетяла отдалеч.

Майчина сълза на птица отлетяла,

смаяно от ласката море.

Твоя съм.

Повярвай в мен накрая.

Аз съм ден съдбовен.

Душа съм.

Имам и сърце.