Безлуние

Безлуние в което оживявам,

безплътно огледало,

пауза мълчание,

през девет океана бродя,

измислям себе си

сред сенките на ада

и все по ярки 

са неземните видения

изгубените винаги се търсят,

а тая клетка вързала сърцата ни,

кърви от неизказаните вопли,

душите ни съзират красотата,

на острови  сред зидове бакърени,

които отразяват самотата

на толкова човеци

диво влюбени.

Постой сега необратимо време,

огледай се във моята забрава,

сама съм сред безмълвната фасада

на земния ми тленен дом

заключен без пощада.