Ангел

Не не, не плача аз съм ангел,

загубих се зареян в небесата,

във облак от любов се блъснах

политнах

паднах на земята.

А раят там...

И ада там...

В едно събрани небосклони...

Във свят от тъмни снегове,

орисани да бъдат вечно бели...

Не не не плача,

срещнах любовта...

Събудих се в обвивка тленна...

Целунах тези водопадни сърчица,

във детските лица изписали поеми.

Летях над себе си прогонил мрака,

бях семе в цъфналата степ,

вълна от обич бях накрая,

преди да стана пак...човек.

А днес съм болка...

От възторга...

Заключен в живия живот.

И моля се на Бог.

Отново.

Да бъда плод от него взет.

Да бъда огън от надежда.

Крила на птица.

Водоскок.

Преди да тръгна се покланям.

На теб Любов.

Родила в мен безплътния страдалец,

от ласката на обич в цвете прероден...