петък, 25 октомври 2013 г.

Посоки


   Велиоката блудна, междуречна зона между омерзението и патоса на осъществената глупост.
  Някъде там нереално се е настанила апатията, произведена от гръмкото ни ежедневие в корпусен адмирал, с незавидната участ на осъден на смърт.
     Край двете плоскости на излинялата ни съвест се клатушкат дните, изорани от утрини с дъхави кафета, споделени в картинки и реалните ни мисли, полудели от самота и нерадост в иначе тъй хубавия  ден, изцяло подарен, за някои първи, за други последен. 
    В хаоса на объркания  живот, лъкатуши мисъл за онова неизживяно човешко, което крием в сънищата , пазим в сърцата, тъжно явяваме някъде в граничните състояния на полусенките от илюзии и мечти. 
    Крием се дълбоко в крепостите на ума, загубили посоката, без която оказа се, можем!

Няма коментари:

Публикуване на коментар