Велиоката блудна, междуречна зона между омерзението и патоса
на осъществената глупост.
Някъде там нереално се е настанила апатията, произведена от гръмкото ни ежедневие в корпусен адмирал, с незавидната участ на осъден
на смърт.
Край двете плоскости на излинялата ни съвест се
клатушкат дните, изорани от утрини с дъхави кафета, споделени в картинки и
реалните ни мисли, полудели от самота и нерадост в иначе тъй хубавия ден,
изцяло подарен, за някои първи, за други последен.
В хаоса на объркания живот, лъкатуши мисъл за онова неизживяно човешко, което крием в сънищата ,
пазим в сърцата, тъжно явяваме някъде в граничните състояния на полусенките от
илюзии и мечти.
Крием се дълбоко в крепостите на ума, загубили посоката, без
която оказа се, можем!
Няма коментари:
Публикуване на коментар