неделя, 13 октомври 2013 г.

***


Морето более в милувка дъждовна,
по пясъка стъпки прилични на скръб,
броени минути  пясъчно време,
безмълвно притихнал е вятъра тук.
Мракът ухае на женска душа,
влюбени чайки разбиват крилата си,
гривести спомени морски вълни,
дъхави устни до моите,
твоите топли очи...
Сенки отколешни в мрака прелитат,
фара забулен е в зимна мъгла,
кораби призраци порят душата ми,
листи залутани диво кръжат,
есенни пристани взират се в нищото
мигове призраци тихо гнездят...
няма те, всичко е есенна приказка,
докосвам сърцето ти в синия здрач..


Няма коментари:

Публикуване на коментар