Морето более в милувка дъждовна,
по пясъка стъпки прилични на
скръб,
броени минути пясъчно
време,
безмълвно притихнал е вятъра
тук.
Мракът ухае на женска душа,
влюбени чайки разбиват крилата си,
гривести спомени морски вълни,
дъхави устни до моите,
твоите топли очи...
твоите топли очи...
Сенки отколешни в мрака
прелитат,
фара забулен е в зимна мъгла,
кораби призраци порят душата ми,
листи залутани диво кръжат,
есенни пристани взират се в нищото
мигове призраци тихо гнездят...
няма те, всичко е есенна приказка,
няма те, всичко е есенна приказка,
докосвам сърцето ти в синия здрач..
Няма коментари:
Публикуване на коментар