Смехът на лятото

На залеза във тихата въздишка

търся преродената мечта,

забравения пристан ревниво ме загръща

във сянката на приливна вълна.

Нощта потъва в тъмната прохлада на морето,

смокинята разрошена реди напеви остарели,

разхвърляния свят на лятото

намира в тишината  далечни птичи трели.

Делфините очакват лунната пътека,

във нежната безбрежност на очите ти,

а някъде отгоре звездоходите

чертаят полунощни взривове.

Устните ми шепнат влюбено,

танцуват моите фантазии.
Целуваш ги, прашинкови миражи

прибягват в мрака непогалени.

Гърдите ми са пеперудени въздишки,

с които си играе вятъра,

как  твърди са извивките на устните ,

с които ме извайваш тъй изгарящо.

Далече в люлката на седемте морета

светкавицата преражда любовта ни,

а смисълът добива очертания

във теменужения смях на лятото.