Синее мъглив хоризонта,
прежаря яркия слънчев светлик
под асмата с зелените гроздове,
аз се трудя и раждам нов стих.
Котаракът лениво ме гледа,
пеперудата в кръг се върти,
от оградата на съседа,
слънчогледа умно мълчи.
И вживявам се в новата страст
поетичната,
романтично жужукат пчели,
от балкона отсреща следят ме тъй влюбено,
две искрящи огромни,
много мъжки очи.
Подозирам сърцето си в плен на
момента,
любопитката дреме във мен,
ще прескоча табуто на моята
тента,
ще поканя съседа при мен…
на бяло сладко, кафе и… локум!
Няма коментари:
Публикуване на коментар