петък, 26 юли 2013 г.

Към тебе



Еретичка съм да!
Вярвам в Бог и във Никой.
Програмирана схема не съм,
но съм бяла доколкото мога.
И съм грешна,
дълбоко във мене играе измислица,
но съм цветна
и ставам банална като голата истина.
Поетична не съм,
но съм миг като звездна поляна,
изорани полета са моите ласкави длани,
с тях те галя,
обичам да чувствам до себе си
тези силни,
мъжествени, твои полегнали лъскави шпори.
И те яхвам брутално,
без да чувствам умора,
ярост блика от нашите пламнали страсти,
тези обедни ярки контрасти съблечени,
скрити в жаркия ден,
като истини неизречени.
Ще те яздя до заник без да зная умора,
гол те искам сега и те имам доколкото мога.





Няма коментари:

Публикуване на коментар