Задъхани щурци тъгуващо запяха,
и земното ми лято оживя,
безплътно тишината заклокочи
във изворната нежност на нощта.
Сребристи нишки във
небето заиграха,
като кипящи щерни с дъхава вода,
орисани мечтания във тебе оживяха
със сладката усмивка на жена.
Ти мое съзерцание със устни лунни,
обгърни ме в чакания миг на любовта,
и своето очарование дари ми,
приливащо от вопъл по тая красота.
И ти луна от бледолунни шепоти родена,
във бездната на моята душа,
дари ми своята осанка озарила,
света от полети дочакани
и звездни чудеса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар