Като звън от камбана отеква дъжда,
тишината събирам в кръгове житни,
чакам онзи случаен момент с чудеса,
чакам цвете в празния кръг да поникне.
Покоят не носи наслада, прилича на вечност,
аз съм тук и сега, като притча предчувствана,
не копнея, не моля, аз искам живота си,
нямам време да крия минутките - мигове.
Няма болка, всичко се слива в предела безмислен,
непонятно изгубен в шепота звезден.
Няма брод, неизплакан е бледия спомен по тебе,
изгоряла усмивка пристигнала, в ден непотребен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар