Преображение

Тихо е. Светът мълчи.

Поглеждаш ме, сърцето си припомня.

Не ме извайвай, не шепти напевно,

с такова трепетно признание.

От тази болка не боли. Тя спомен е.

От миналото бъдеще.
Разтварям се.

Такава тишина е в мен,

прорязана от малко огорчение.

Преобразявам се, Илинден е,

отдавна беше време за промяна.

Отново съм уханен цвят,

но друг ме вдъхва,

Не забравяй.