Прелюдии без теб

"В неделя рано билки брала" 

Олга Кобилянска

В неделя с теб варила
сладко от черешки,

добавила и шепа сипкав дъжд,

във ягодово ароматниче
посипала самотност,

в очакване на телефонен звън.

Теша се над тавата премаляла,

със захарен сироп
гледжосвам любовта,

а вишнята на двора
все така е очертала

оная омагьосана пътека...
във глазурата.

Ти вариш сладко от въздишки...

Така ли е рубинено при теб?

Денят е сипкав от прибежки,

от тук до там,
от там до тук
И все така до никъде…

Не мога да забравя жадните ти устни...
Римувам сладост и лимонтозу...
Ооо...

Защо ли днес са с вкус на сок,

от жълт лимон
тез мойте устни?
И още толкова ЗАЩО!!!

Такова ми е шантаво в душата....

А варя сладко,
пия и кафе.

Да не забравиш най-накрая във тавата

за цвят да сложиш шепа каркаде.

А аз ще сложа в сладкото си загоряло,

две-три отронени прелюдии без теб.