Непотърсено хукна по стълбите лятото.
Ветровито, ожарено с дъх на море.
Тюркоазени сплитове в него се сбраха,
залудували кораби в неоткрития ден.
Вятър с гривест перчем от вълни залюля ме,
във прегръдка със дъх на липи.
Потрепера сърцето ми в ритъма ненамерен,
закопня и притихна в тих възторг от искри.
Кръговрати от чудо, птици с волни криле
пърхат с тиха въздишка в мойто нежно сърце,
как ми липсват ръцете ти, сбрали топлия бриз,
на безбрежния порив край брега каменист.
Няма коментари:
Публикуване на коментар