Шехеразада в залеза изчезна,
в пустинята намери
пак убежище,
посипана от пясъците
бели,
в които скрила бе
сълзите си.
Загаси лумналата мълния,
светът се сви в мъгителна агония,
смутено заклокочи изворът,
в оазиса на пясъчните спомени.
Острие, кинжал разкъсал световете
на алчна вечност неживяна,
любовна плетеница в
контрасти потопена,
на пагубния Рай цъфтящата пустиня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар