Тишината на несбъднатото

Хайде, стига сме се търсили във сенките.

Тайни срещи и разпятие след това.

Няма да посеем семената си,

в нивата на нашата бразда.

Няма  да дочакаме видения и пориви,

във които изнемогвахме от себе си,

търсещи наслада и спасение,

в хладните ръце на сетивата.

Хайде, нека се спасяваме

в световете на мъгливите желания,

няма себе си да заблуждаваме

че ще бъдем  същите мечтатели.

Хайде, връщам си душата,

бях ти я дарила безвъзвратно,

но помни когато се завърнеш,

ще  откриеш

тишината на несбъднатото лято!