понеделник, 29 април 2013 г.

Ще замълча



Когато трепета замръзне
в зоната на здрача,
смугла вечерта чертае
полусенки на забрава.
Завладява ме копнежа
по ръцете ти,
тревожно в мен
гласа ти  оживява.
Запомняй ме такава,
мъглоока,
беломраморна,
поела болката
на хиляди столетия,
в които
несътворена  с тебе съм живяла.
Безименна,
като съзвездие
погълнато от черна дупка да остана,
огнище,
топлило душата ти,
светулка в мрака!
Фалшиво ли е зрънцето надежда,
което във гърдите ти посях?
Нима лъжа е ласката ми нежна,
с която болката ти приласках?
Сега за теб съм образ невъзможен,
обвит във паяжина от лъжа.
Любовният ти блян за мен е спомен,
оплетен в суетата на мъжа.
Ще замълча, 
разделите са неизбежни,
така ще  се върти света,
приемам твоите плесници като капки,
безсилен дъжд,
поел от плесента на времето,
изгубено преди да падне мрака,
във който
приказката ни съдбовно се стопи…


Няма коментари:

Публикуване на коментар