Когато трепета замръзне
в зоната на здрача,
в зоната на здрача,
смугла вечерта чертае
полусенки на забрава.
полусенки на забрава.
Завладява ме копнежа
по ръцете ти,
по ръцете ти,
тревожно в мен
гласа ти оживява.
гласа ти оживява.
Запомняй ме такава,
мъглоока,
беломраморна,
беломраморна,
поела болката
на хиляди столетия,
на хиляди столетия,
в които
несътворена с тебе съм живяла.
несътворена с тебе съм живяла.
Безименна,
като съзвездие
погълнато от черна дупка да остана,
погълнато от черна дупка да остана,
огнище,
топлило душата ти,
светулка в мрака!
светулка в мрака!
Фалшиво ли е зрънцето надежда,
което във гърдите ти
посях?
Нима лъжа е ласката ми нежна,
с която болката ти приласках?
Сега за теб съм образ невъзможен,
обвит във паяжина от лъжа.
Любовният ти блян за мен е спомен,
оплетен в суетата на мъжа.
Ще замълча,
разделите са неизбежни,
така ще се върти света,
приемам твоите плесници като капки,
безсилен дъжд,
поел от плесента на времето,
поел от плесента на времето,
изгубено преди да падне мрака,
във който
приказката ни съдбовно се стопи…
приказката ни съдбовно се стопи…
Няма коментари:
Публикуване на коментар