Русалска неделя

А хаоса във сянката се криеше.

Не бе кошмар, хихикаше злокобно.

Във място пусто и безводно.

Роден във скорпионски дом навръх  Русаля.

Така съдбата пожела,

 притисна ни като в хербарий.

И сплетохме венци от люляци след това

от мъка да не полудеем…

И сенките ни в хаоса изчезнаха,

такива бели, пеперудени,

далече в пустошта изгубени,

със устни горестно напукани.

Измолени желания нашепнати,

сълзи от блян, дъждовно приросили,

пътеките ухаещи на дните ни,

в които търсещо докосвахме душите си..

Във времето на скорпионите, които ни убиваха….