Сумрачно

Преди да те отвее вятъра

морето  в мен бушуващо вилнее

и твоята  нестихваща мелодия

в заключения  изгрев аленее.

Сумрачно е притихнал пристана,

край старите закотвени скали,

вълните неуморно брулят

сребреещите ти коси.

Приижда  носталгично изкупена вина,

а устните ти парят все така, със дъх от самота.

Кому са нужни  бледите, отмиращи лъчи

и тези сенки паднали, във нашите очи.

Със прилива на здрача си спомни,

че времето е многоъгълна спирала,

забравата е  зейнал ешафод,

на който всеки се спасява.