Мартенското слънце грее,
облак сив се начумери,
някъде далече пее
чуруликащото сърце.
Белолика и засмяна
със обветрено лице
ще съм стига да захвана
туй червеното конче.
После с бяло да го вържа,
безпределна красота,
в тънка нишка да ги свържа,
да обвия с тях нощта.
Най-подире да закича
в разпилените коси
мойта литнала надежда,
за мечти и красоти.
Днешното послание е пролетно и румено,
нека ви засмее светлолюбено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар