Спомени от някъде
петък, 11 януари 2013 г.
След съня
След съня с коси раздиплени,
пийвам чай и се теша,
таз пързалка вън е блеснала,
глъч и врява-красота.
Скачам, туй е истина
днес ще тичам през снега,
ще отпия глътка истина
в моя ден ще заблестя.
Аз девойка съм мънистена,
нищо, че съм у
дома!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
По-нова публикация
По-стара публикация
Начална страница
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар