Чуй, тишината говори
нощта е прегърнала клоните,
ръцете мълчат,
устните слети,
нашепват копнение,
усмихваш се,
небето гори,
усещам сърцето ти...
Остани, остани...
Очи, а отгоре луна.
Под брезата телата ни,
сенки преплетени,
палят живи пожари във мен.
Целуни ме сега,
обгърни раменете ми,
твоят огън дано укротя.
Чуй, брезата говори ни,
странни думи реди,
цветни сенки отгоре заливат ни
няма бряг, ни небе, само ти!
Това е миг-откровение
искам теб,
мое нежно видение
аз бреза съм, вятър си ти!
Тая бяла бреза полудя
вдъхновение блесна,
за миг изгори ме.
Замълчи,
дива нощ си за мене
спри сега,
люби ме, люби,
после в мене се влей,
вдъхновявай ме ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар