Незнайница

Пропуквам се,

разбито огледало!

Не се оглеждайте във мен,

тъма съм,

невидимата същност на кристала,

убиващ всеки, който го докосне.

Пречупена оранжева луна,

кой луднал сън те е пренесъл,

във този гмеж от суета.

И скрито тържество съня ти още призори тревожи

Незнайнице!

Разкъсай тоя свят от низост

и разпътни мисли,

оловно зейнало кълбо в сърцето ти!

Разбивай го на части

и вън го изхвърли,

като отрова!

Не вливай в никого скръбта,

тежи над тебе яростна прокоба,

разпътна преродена суета,

кому даряваш обич и тревога!