Приказка

Седефено омайниче намерих на брега
и чудна приказка разказа ми последната вълна.
Прибоят и припяваше със  леден глас,
свистеше бурята унесена,
солени капки падаха около нас.
Прегърна вятъра косите ми забързани,
лицето ти погледнах и разбрах,
омайниче ти беше ослепително,
във приказка превърнах те самата аз.
Така се омагьосах, че не мога,
да те забравя и за миг дори.
И чезне ми сърцето в изнемога,
ти топъл нощен прилив, все във мене си.
Кръстосвам седемте морета още,
намирам спомени край старата скала,
угасвам в  изумрудени полета,
потъвам в твоите небеса.
Безумно може да е, но копнея,
за твоите възторжени ръце,
от тиха нежност се нуждае,
седефеното ми сърце...