***

На тази изумрудена пътека,
в потъващата пазва на нощта,
потайно семената никнеха,
оплождайки  ядрата си,
в потръпващия спомен
за нашите тела.

Тайната в сърцето ми събрала,
лиричен сноп  виолетово небе,
извита като устните ти влюбени,
приливащи в очите,
със ирис топъл, като душата на дете.

Безумна обич, орисана греховно,
изливай се капчуково дъждовно,
пленително копнееща за мен и теб,
в дълбинните потоци аромати,
със дъх на диви ябълки, канела и море.