***

Тъмно, обречено,
в скалите изсечено,
чезнещо мое лице,
влажни пътеки в сумрака залутани,
в нежния слог на разбито сърце.
Смог от небето, тъмна жерава,
песен на славей във ден мразовит,
сенки от мътни очи, потъмнели,
спомен смокинов, на глътки отпит.
Хляб по водите ти пращам,
вино горчиво, стенеща моя душа,
спри се отново при кея самотен,
чуй песента на нощта.
После по вятъра залезен,
тихо в съня ми влезни,
морна поляна от есенни кестени,
с клонче Мирабилис  мен закичи.
Огнен кондор със разбити надежди,
свято безумие, в плен мен пленил,
мое ранено сърце, цвят разлистен,
тебе прокудих, с нож те раних,
огнен пожар разгорях във сърцето ти,
после във пламъка аз се стопих.
Лебед в морето, мачта на кораб
скръбна, самотна луна,
ако дочуеш пак дивната песен,
слей се със мойта душа…