Елей

Елей, елей, елей изливай се,
като небесна манна,
сърце, обливай се с приливна мощ,
прелитайки от слава в слава.

Кратък е човешкият живот,
мълком дните ни се нижат
и все сме някъде на кръстопът,
разпънати сме между да и не, не мога!


Тези наши въжделения,
как се сриват насред трънака,
после някъде в гълчавата,
набързо отминава влака.

Оглеждаме се притеснено,
спирката отново сме подминали,
а някъде във куфара ни дреме,
тревожно овехтялата ни истина.

Елей, елей, елей,
от небето се излива,
ако е останало в мен сърце,
може и да съм щастлива...

* елей: Осветено дървено масло; миро.