Поглед

Снежинки белеят,
поредната зима,
небето отворено,
хората  в роли пред себе си,
поредният приказен вопъл за Коледа,
очакване в радост,
защо ли, защо?

Дали ще изгрее в сърцата ни тази звезда  Витлеемска
или ще хукнем  задъхани в Мола.
Вино в изобилие,
храна и утеха,
удавена в зрелища
блестящи витрини,
уви, със пари,
неправда, нелюбие, стрес
световен процес  и прогрес
във който душите си губиме.

А нейде блещука за всеки спасение
уви, само хляб и надежда
примесена с кръст и сълзи...


Снежинки, и пак ще е Коледа,
в очите ни светят звезди,
Спасителю,
колко жадувани полети
греят в душите ни…

Помогни!