Вале Каро и чаша вино
тая нощ са събрани във стаята ми.
Онази,
във която смълчаната тишина
се разпада като кристална решетка
и наранява до болка.
Вие вятъра в комина
догаря свещта,
огънят плаче от мъка запалена,
виното тъмно разпалва кръвта.
Зимният стон ме пронизва жестоко
няма те,
вън не вали,
факла запалена искри във небето,
луната има твоите черти,
тази бездомна самотница нощна,
дето ни пееше там,
на брега,
колко се моля,
уви без надежда,
теб да докосне
със устни едва.
Питам къде си…
мое смълчано Море,
толкова нежно и толкова пламенно,
несравнимо мое Вале !
Едно Вале Каро все още те сънува,
ОтговорИзтриванеЗа любовта си,сърцето му бленува.
За усмивката ти, то жадува,
Гласът ти нежен, то все още чува.
Обича те! Обичаш го и ти!
Затуй не се бави,
а просто му се обади
и в прегръдката му ти се приюти!
...Едно Вале Каро