на моята стихийна същност,
тези светове,
пронизани от слънце и небесни водопади,
тихи пазви сгушени във сънищата ми,
сенки от копнежно вплетените брегове,
на невидимите ми устни
изричащи думите ,
с който те повиках от страната на усойните сенки.
Пътища и нищо друго,
след последната прегръдка
скрита във нощният вопъл
между две недоизречени истини,
с които плахо се сбогувахме
до следващата среща,
във която ще се търсим
без да сме докоснали ръцете си…
Няма коментари:
Публикуване на коментар