***
Не беше диамант,
не беше от коприна
и нямаше очи като кошута плаха,
тя беше като огън,
тя беше като въглен,
отдето минеше огньове запламтяваха...
тя беше като въглен,
отдето минеше огньове запламтяваха...
Гасеше и пожарите след себе си
отнасяше сърца
и ги прегръщаше,
дарявайки им обич...
Не беше като другите
и имаше небето за приятел...
Не беше и принцеса
не, не беше
душата и бе птица,
не можеше в кафези да живее,
за някои беше жрица,
за други озарение,
едва ли е била потайно вдъхновение,
образ безподобен,
видение най- странно,
вглъбено подобие на себе си,
отричайки се,
обичана и ненавиждана,
искрица от искрата,
надежда за самотните,
омразна за тълпата,
каквото беше - тя Е,
диваче прогонено, дявол пустинен...
Какво ли беше тя?
ако или вероятно,
най малко общо кратно
на безстойностните стойности
скрити в корена на уравнението
с много неизвестни !
омразна за тълпата,
каквото беше - тя Е,
диваче прогонено, дявол пустинен...
Какво ли беше тя?
ако или вероятно,
най малко общо кратно
на безстойностните стойности
скрити в корена на уравнението
с много неизвестни !
Прекрасен стих, Ани! Да това си ти единствена и неповторима!
ОтговорИзтриване