Разрошени облаци,
устни игриви
събличат полудялото небе,
във пролетния ритъм уловили
светулки от незнайни светове...
Потръпвам съживена от възторга,
обличам макове
наместо ветрове
и скитам в люлякова изнемога
край оживялото след зимата море...
Във полета на пролетния ирис
сред храма на зелените простори
превръщам сивата безбрежност
във цветно мое битие...