Дали е невъзможно да съм лунен лъч,
с коси от слънчеви корали
безкраен празник в цъфналата ръж,
летяща мида в кестеново лято...
Крилата ми са святкащи нозе
изплетени от корабни въжета,
ликът ми със девичи гласове
напомня пролет пееща в капчука...
Дали е невъзможно да съм аз,
по-чудна от космическа загадка
и моят полет да е с вкус на дъжд,
свистящ под звуците на водопада...
Дали възможно е, аз съм
балада в сенките на мрака,
ти трубадуре чашата налей,
да пием за насладите във рая...
Няма коментари:
Публикуване на коментар