Защото вечерта така говори.
Снежно. Невинна в белотата си,
разнежено премръзнала,
манистено звънтящ кристал
от раковини в морско синьо.
Снежинкови мелодии въздишат
замлъкнали в пътеките сред мрака,
а уличките хрупкат заледени
орисани в мъглата да замръзнат.
Защото в тишината те събличам,
и галя топлите чаршафи,
уших ти риза везана със вятър,
запалих звездните фенери,
луната разпозна ме и заплака,
попитах я с надежда закопняла
на северно сияние кога ще заприличам?
Няма коментари:
Публикуване на коментар