***

На бъдещето минало изпращам

оная непреходност що отричам,

лилави междуречия със дъх на залез

от плътните черти на полумрака.

По ръбовете пенести на хоризонта

въздиша вятър и замлъква,

пожарите преминаха по склона

беззвучни като думи непроронени.

И някакво безумниче ме дебне,

отдръпва сенките в измъченото ехо,

а хребета прегръща изтънели улици,

които се пресичат наобратно.

Отпивам те смълчано и на глътки

сред недоспалото от устрем свечеряване

и само две врабчета там се любят

във пазвата на облак минзухарен.