Шептят в ритъм гол раковините призори.
Нямо ехо погали душата ми.
Това безкрая е!
Седефени лебеди пърхат с крилата си.
Като съдби.
Бяло видение скрито в сърцето ми.
Като края на залез.
Есенни бездни в черупките мидени.
Като сълзи.
Търся себе си все на брега.
Безкрая е в очите ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар