***

В бездумието има смисъл скрит,

там нощните безумства оживяват,

политат над потайни светове

населени със луднали вълшебства.

Така живея в омагьосан свят,

бездумна със коси от черно злато

и моето сърце е кръстопът,

във който се събират небесата.

Написах ти поема от душа,

там любовта ми скрита е във тебе

и тихо галопирам  морна през дъжда,

извезала снежинки във полето.

Не ме оставяй никога сама,

ти топъл повей от безкрило лято,

зазидана е моята душа

в замръзналите есенни стърнища.

Възсядам  своя звезден вихрогон,

политам пак по- лунна от въздишка

бъди ми стряха - раждащ ветрове

във твоя пристан искам да поседна.