***

Ти въздушие мое

на душата ранима

позволи си витрина

от парченца коприва,

позволи си безлуние

в нощи с бели сатени

порцеланови съдове

със цветя украсени.

Там, на скучния пристан,

нарисувай въздишка,

а по устните мои

фантазирай усмивка

и стопи се във залеза

дивно мое усещане

за цъфтящите макове

по искрящи от истина.