***

мислиш ли

за сънищата

призори

когато тишината пада

на воали в стая от кристали,

в дълбокото на моята сянка

там, в дъното на мисълта

паяжина от пъзела на дни

в които отсъствам

непотърсена и празна

като бабиния скрин в килера

пълен с въздишки и спомени

отживелица с колосани кърпи

пожълтяли от сълзи

мислиш ли

за синьото мънисто

в кехлибарена броеница

огромно като къс сапфир

в окото на слънцето

къс галактическа небрежност на времето

в което не бях...

но в което сънувах кораби в стъклени миражи

изплували от лагуните на моето недоволство...

сънища...

отколешни спомени

преродени пеперуди

в пламъците на откровението

не разплаквайте утрото

скрито в капещите дъждовни сълзи...