***

Когато ме обикнеш

на прага застани,

вратата ще отворя обич моя,

вселената ще грабне моите мечти,

съзвездия в косите на Вероника...

Когато те обикна ще съм дива,

вечерно гола ,

влажно новолуние,

свенливо във очите ще блестят

черешови огнища с дъх на пролет..

Когато..

а отвън акацията плаче,

отронва бели цветове,

черешите отдавна прецъфтяха,

подгонени от южни ветрове...

Притихвам..

свечерява вън,

два кестена преплитат клони,

над тях огромното небе

сълзи за мен във мрака тихо рони...