Светлици

Докосвам лъчезание. Тихо отвън, отвътре топло.

Няма сънища. Действително е.

Дарина се взря в тъмнината. Миришеше на спомени. На лагуни и разпятия.

Не болеше, само звездопадите утихнали мълчаха.

Нощите потънаха в сумрака на отминалите дни.

Новолунието нашепваше отдаденост.

Обгърна малкото телце на детето и се усмихна.

Някъде далеч, една галактика записа името на нейния син.

Озарен.

Дарина се усмихна, Тишината доби ново измерение.

На сбъднатост.

После се сля с вълните, меко като щастие, в което потапяш себе си.

Почувства се единствена. В светлия лъч на неумиращото.

Там, където пътеките излъчваха сияние, потопени в стъпките на бъдещето.